МАКАМЛЍЯ ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Остар. 1. За песен, мелодия, напев — който е проточен, мелодичен; макамлийски. Макамлии песни.
2. За глас — който е мелодичен, сладкозвучен, приятен. Със сладък, макамлия глас, той запя най-напред трапезарски песни, после на седянка и на хоро. Т. Влайков, БСК III, 283. — Гласът му [на Каблешков] „макамлия“, но думите не разбираме — забележи един помак. З. Стоянов, ЗБВ III, 83.
3. За разговор, приказка и под. — сладкодумен, занимателен, приятен. — Той [Богориди] умеел да печели сърцата на турците със своите макамлии разговори, моабети, а вероятно — и с парични услуги. Хр. Бръзицов, НЦ, 79. Без тези крясъци пазарът няма да е пазар, а кафене с макамлии разговори. Д. Мантов, ХК, 155.
— От тур. makamli.