МАКИАВЕЛЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Истор. Политическа теория (създадена от италианския политик, мислител и писател Николо Макиавели в края на ХV в.), която проповядва необходимостта от неограничена власт на монарха или водача на държавата и постигане на целите чрез лицемерие, вероломство, предателство, убийства.
2. Политика, която пренебрегва нормите на морала. Ако тоя немски макиавелизъм са поддържа от сериозните аргументи на г. Крупа, .., то и славянете ще да могат да си послужат с тие същи аргументи за свободата на своите поробени едноплеменници. Хр. Ботев, Съч. 1950, 289.
3. Прен. Лицемерие, вероломство. За да проумеят още по-добря макиавелизма на тази [австрийската] конституция, ний ще приспособим един пример в България. Лет., 1873, 153-154.
— От ит. собств. прeз фр. machiavellisme.