МАКРО̀, мн. няма, м. Книж. Рядко. Сводник, сутеньор. Добре прилегналия му фрак [на боливиеца] и порочно хубавото му лице издават у него професионалния макро или сутеньора, който иска да спечели тялото ѝ, за да го дава под наем срещу прилично възнаграждение на богатите бонвивани. Св. Минков, ДА, 109. Той [Корсиканеца] омиташе, разбира се, едрите банкноти, но не беше като някои други макро, които прибират всичко от кокошките и отгоре на туй ги съсипват от бой. Б. Райнов, ДВ, 155.
— Фр. maqureau.