МАКУЛАТУ̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Печат. 1. Който се отнася до макулатура (в 1 и 2 знач.). За отстраняване зацапването при печата се поставя отделна рола хартия за чистене (макулатурна рола), която минава върху натисковите цилиндри, .., и след това се навива на специален валяк. Ил. Рашков, ПТ, 92.

2. Прен. Книж. За художествено произведение — който е без естетическа стойност. Парите, които нашият народ дава за книги, са тъй малко, щото най-после грях е от бога да ги оставим да се влагат в щяло-нещяло макулатурни писмовни произведения и преводи. Ч, 1875, бр. 14, 651.


Източник: Речник на българския език (онлайн)