МА̀ЛА междум. Диал. Ех, че. — Да посядаме сички връх дъската и да се пуснем заведнъжд, мала джумбюш да стане. Ил. Блъсков, СК, 47. — Да ми са сега няколко кисели краставици, я една втасала зелка, че да ѝ приседне, мала щях добър махмурлук да разваля. Лил., 1884, кн. 7, 12. Имаше един Янаки, .., мала пък гърлест челяк беше! То като запееше в черква, че са цепяше кубето на черквата. Г, 1863, бр. 38.
МА̀ЛА1, зват. ма̀ле, ж. 1. Диал. Майка; майна, майча, мая2, макя, мамка1.
2. Като междум. Разг. В зват. падеж, често удължено и в съчет. с друго междум. или самостоятелно. За изразяване на болка, страх, отчаяние, мъка и под. — Лош сън сънувах една нощ, казвам на мама: „Мале, така и така “. Й. Радичков, СР, 67-68. Мама не му даде ракия и той си излезе разсърден. Тогава сестра ми се нахвърли срещу мама: — Защо не му наля мари, мале? Цяла нощ ще ми пъшка. К. Калчев, ПИЖ, 111. Мале, мила майчице, / златна моя сенчице, / господ, мамо, да ти дава / да ми бъдеш жива, здрава. Π. Р. Славейков, Избр. пр I, 313. — Митю, ти ли си, мале? — помръднаха устните и пръстите ѝ. М. Яворски, ХСП, 393. Отвътре на шарампола бяха опрени пушките — мале мила, колко много пушки имали котленци! В. Мутафчиева, ЛСВ I, 627.
МА̀ЛА2 ж. Диал. Мистрия.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1986.