МАЛА̀КСАВАМ, -аш, несв.; мала̀ксам, -аш, св., непрех. Остар. и диал. Малаксвам. Тя [религията] не подлежи само на разума, защото там, гдето той малаксава и става неспособен — дохожда до границата си, то тогава ся захваща вярата. З. Петров и др., ЧБ (превод), II.