МАЛАХЍТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до малахит, съдържа или представлява малахит. Малахитов цвят. Малахитови следи. Малахитово находище.

2. Който е направен от малахит или е облицован с малахит. Влязохме в историческата малахитова зала на Зимния дворец с позлатени огромни колони от уралски малахит. А. Каралийчев, С, 125. Той [Хилвуд] стоеше до портика на една църква, облегнат на малахитова колона. Ст. Загорчинов, ЛСС, 41. В една висока къща с малахитови стълпове обаче беше оживено, имаше шум. Ив. Вазов, ЛВ, 35.

3. Прен. Който е с яркозелен цвят като малахит. Всред малахитовата зеленина на лозята, напръскани със син камък, се гушеха ярко боядисани вили. Д. Димов, Т, 336. В походката, върху цялото им същество стои тоя неизлечим печат, който само войната може да сложи, както вековете слагат благородната малахитова плесен върху бронзовите статуи. Й. Йовков, Разк. III, 199.


Източник: Речник на българския език (онлайн)