МАЛДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Диал. 1. Иманяр. Предпочитаха иманярите да намерят една делва с махмудии, .., отколкото да се лутат из сложните и опасни лабиринти на анадолския малджия К. Калчев, ПИЖ, 43. Понеже Трапезица не е била забранена от турците, както Царевец, там разрушението е ставало свободно и от турци и от българи, а Иречек на 1878 година намерил почвата продупчена от малджиите, които са дирили ноще имане. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 174.
2. Мъж, който търси жена с голяма зестра; зестраджия (Л. Андрейчин и др., БТР, 1973).
— От араб. през тур. malci.