МАЛЕБИДЖЍЯ, -ѝята, -мн. -ѝи, м. Остар. В миналото — човек, който приготвя и продава малеби (в 1 знач.). Един малебиджия се провикна, .. и подкани подранилите люде да се насладят и стоплят със салепа му. Д. Спространов, С, 331.


Източник: Речник на българския език (онлайн)