МА̀ЛЕНКОСТ, -тта̀, мн. -ти, ж. Остар. Книж. 1. Отвл. същ. от маленки. Той [бисерът] бил някога обикновена капка вода, паднала из облак в морето; тя кротко разгледвала маленкостта си наспротив величината морска; но бог ѝ помогнал: една мида я глътнала и тя станала на бисер. А. Начев, ПЖЧ (превод), 13. Жукът молил орела да не погубва [заека] молебника му и го заклевал във великаго Диа, за да не презира маленкостта му. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 7.
2. Незначителност, нищожност. Не се подвоих да си тръгна и аз съвременно, ..; защото освен несравнената моя маленкост спрямо богатата онази мома, състанванието ѝ само с едного не я докачаше. П. Р. Славейков, ДБ (превод), 108.
3. Обикн. мн. Дребнавост (в З знач.). Редакцията на „Дунавска зора“ прие от сръбска страна някои писма, с които ѝ направиха забележка върху вместената в 29-ий брой на листа ни статия от Врана, прописващиц ни някои нелепости и маленкости. ДЗ, 1868, бр. 33, 120б.