МАЛЀЯ, -ееш, мин. св. маля̀х, прич. мин. св. деят. маля̀л, -а, -о, мн. малѐли, несв., непрех. Диал. Намалявам1. Пари, обещания, извъртвания, монопол — ето тяхното [на народняците] оръжие. Едно само има, че колкото наближава деня на изборите, толкова куражът на тия вяли борци за власт малее. Бълг., 1902, бр. 455, 3. А Йото ням загледа как малее / каручката под есенния дъжд, / как бавно чезне. Бл. Димитрова, Л, 74. Малин си дома отиде, / та па си черки кълнеше: / — Калино, кал те притиснал! / Малино, дни те малели! / Ден дено, ден те не било! Нар. пес., СбНУ ХLIII, 387.