МА̀ЛЍЦА ж. Диал. 1. Голям дървен чук; маля (Л. Андрейчин и др., БТР, 1973).
2. Дървена бухалка за пране. Тя [баба Първа] държеше в ръка една дървена малица, с която се буха мокрото пране. М. Георгиев, Избр. разк., 163.
3. Тепавичен чук (Н. Геров, РБЯ).
— Друга форма: маѝца.