МАЛОВЀРЕЦ, мн. -рци, м. Книж. Човек, който не вярва достатъчно в нещо. Едни от селяните се трупаха около червеникавото туловище на комбайна и го оглеждаха любопитно, а други, маловерците, стоеха отстрани. Сп. Кралевски, ВО, 134. И приближиха се учениците му, и собудиха го, и рекоха: Господи, избави ни, погинуваме. И рече им: защо сте страшливи маловерци; тогава стана и запрети на ветровете, и на морето, и биде тишина голяма. Н. Рилски, НЗ (превод), 15.