МАЛОВРЪ̀СТЕН, -стна, -стно, мн. -стни, прил. Остар. Книж. Невръстен; маловъзрастен, малък. Най-силно той [Ерусалем Захаров] почувствува убийството на маловръстните Кина и Бойко. Иван Бенин, върнал се на другия ден от града, бе минал през улиците на селото, като ревеше с глас: „Дечицата ми! О-о-о, дечицата ми!...“ Д. Ангелов, ЖС, 575. Почна страшното — кървавият набор на маловръстните момчета, които трябваше да напуснат селото. Цв. Минков, МЗ, 8. — В една фамилия треба всякога да ся зима вовремя грижата да ся не остават деца маловръстни без един главатар, който да ги съветова и да ги оправя. М. Балабанов, ДБ (превод), 34. Подобен на маловръстно дете, нововъзрождающият са народ има слабостта да са досягва до ония неща, които бият повече на очи. Д. Войников, КЦ, б. с.