МАЛОЗЀМЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. За селянин — който притежава малка площ обработваема земя. Изходът за малоземления или обезземлен селянин бил единствен: ратайството. В. Мутафчиева, КВ, 19. Селската реформа [в Русия] от 1861 г. дала силен тласък на индустрията, .. Много освободени обезземлени и малоземлени селяни напуснали селото и отивали в града да търсят работа. Ист. Х кл, 1951, 107.