МАЛОИМО̀ТЕН, -тна, -тно, мн. тни, прил. Който притежава малко, обикн. земя. Противоп. многоимотен. Годината не беше влажна, реколтата излезе слаба, затова мнозина от по-малоимотните стопани останаха още по Коледа без мас и брашно. А. Гуляшки, ЗР, 37. Бе излязъл законът за поземлената реформа, който ограничи владението на земята до размерите на трудовата собственост. Излишъкът земя от кулаците и чифликчиите се вземаше, за да се разпредели между безимотните и малоимотни селяни. Ем. Манов, ДСР, 321. — Безимотните и малоимотните селски маси не са техни [на земеделците] и никога няма да бъдат техни — говореше той. Ем. Станев, ИК I и II, 116. Малоимотни среди.