МАЛОИМО̀ТНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Рядко. Отвл. същ. от малоимотен. Концентрацията на собствеността, от една страна, безимотността и малоимотността, от друга, обуславяли арендните отношения. Г. Костов и др., К, 129-130.
