МАЛОКРЪ̀ВИЕ, мн. няма, ср. Разг. Анемия. Най-сетне той [Борис] беше изплувал над черната работа в склада, над упойващата миризма, над отровния и коварен прах, който разяждаше дробовете и докарваше малокръвие. Д. Димов, Т, 32. [Жените] водеха деца [на изворчето], .. Пръскаха ги с вода против трески и маларии, .., против малокръвие и бездетие. Г. Караславов, СИ, 38. Предписаха му лекарства против малокръвие.


Източник: Речник на българския език (онлайн)