МАЛОКУЛТУ̀РНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Състояние или качество на малокултурен. А какъв език, какъв стил имаха тия ежедневници! Словната нищета, кухото празнодумство, отрупаната с пресилени и неуместни думи фраза беше ярък израз на лошия вкус и на маскираната малокултурност на дописниците им. М. Кремен, РЯ, 216-217. Истината за действителните отношения в страната е, че в нея се шири повече малокултурност, отколкото ние си въобразяваме. К, 1926, бр. 80, 2. Те [студентите] ще станат фермент на духовно брожение, което ще донесе на племето ни желаното освобождение от робията на малокултурността! Ас. Златаров, Избр. съч. II, 254.


Източник: Речник на българския език (онлайн)