МАЛОЛЮ̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. За населено място — в който живеят малко хора; безлюден. Противоп. Многолюден. Малолюден град. Малолюдни острови.
2. За място, пространство (обикн. площад, улица и под.) — на който се намират или по който преминават малко хора в даден момент; безлюден. Противоп. многолюден. На заранта, .., при едно дъждовно и намусено време, един файтон с дигнат кош, .., се търкаляше из малолюдната улица „Аспарух“. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 5. Без да се обърне назад вече, тя вървеше бързо нататък из улицата с другаря си, решили да излязат накрай града сѐ през такива тъмни и малолюдни, за да избегнат всякакви опасни срещи. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 37. Малолюден плаж. Малолюден площад.
3. Остар. Който се състои от малко на брой хора. Противоп. многолюден. Американско [племе] (17 мил.); то е най-малолюдно от всичките; има медночервена кожа, черна, гладка коса, широко лице, .., очи разделени доста едно от друго. К. Смирнов, З, 68. Малолюдно население. Малолюдно събрание.