МАЛОМО̀ЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. 1. Техн. Който се характеризира с по-малка мощност по отношение на други от същия тип. Между крайните пунктове на телевизионната радиолиния се разполагат маломощни приемно-предавателни станции. Д. Мишев и др., ТТ, 34. Особено перспективно е използването на маломощни радиотелефони с радиус на предаването не повече от 100-150 метра. НТМ, 1966, кн. 211-212, 18. Маломощен двигател. Маломощен радиопредавател.
2. Спец. За почва — който е беден на хранителни вещества за растенията. Противоп. силен. Върху склоновете под влияние на стичащите се води става измиване на повърхностните слоеве от материнските скали и почвите .. върху склоновете се образуват плитки, маломощни почви. П. Боянов, П, 117-118.
3. Остар. Книж. За човек — който се отличава с недостатъчна физическа сила; слаб, немощен, безсилен. Противоп. силен. От такъво едно нехайство за развой на телесните сили чловек остане маломощен. Й. Грудев, СП (превод), 236. Няма по-слабо и по-маломощно създание от едно новородено детенце. Й. Груев, КН 7 (превод), 87-88.
4. Прен. Остар. Книж. Който не е достатъчно силен, мощен; немощен, слаб, безсилен. Противоп. мощен, силен. От устицата на двете дечица едвам произлезе едно маломощно: Ей! Й. Ненов, ЧГ (превод), 9.