МАЛОМО̀ЩИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Безсилие, немощ. С помощта на фантазията си [народът] е поставил свети Ивану външни врагове — дяволи — като не е взел предвид, че телесното маломощие на светеца вече само по себе предрешава на коя страна ще е победата. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (2), 375.