МАЛООБРАЗО̀ВАН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Необразован; малограмотен, малоучен, малоразвит. Маджурина ги гледа в плътната юнска светлина, докато тъмният вход, .., ги погълна: младият мъж, .., и старият, малообразован селянин. Д. Вълев, Ж, 88. Човек малообразован, от прежното време, той със своя естествен здрав смисъл, разбираше добре човешката природа, и знаеше, че онова, което се запрещава, по-силно се желае. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 10. Секи един малообразован човек е повече наклонен да приеме лошавото, нежели доброто. СбПер. п II, 171.