МАЛОРУ̀СИН, мн. малору̀си, м. Остар. Книж. Украинец. Отдавна вече малорусите от диви и юначни дружини се превърнаха в мирни земледелци. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 126. Тоя староверец родом от Тулча, малорусин .. беше верен Алеков .. другар в скитанията му. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (1), 135.


Източник: Речник на българския език (онлайн)