МАЛОТЕЛЀСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Остар. Книж. Малорасъл, малоснажен. Лапоните са най-малотелесни (ниски); тии нямат више от четири ноги височина. Ем. Васкидович, ПП (превод), 21. В половината от петото столетие те [вандалите и аланите] повикаха на помощ Унския цар Атила; който ако и да е бил малотелесен и грозен, но бил войнствен и жесток. ИХЦ (превод), 79.