МАЛОУ̀МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Който е с недоразвити умствени способности; слабоумен. Той [Стан] трябва да овладее пак Дика! Стига толкова безразсъдно малодушие. Дико не е освен един побъркан, малоумен човек. Г. Райчев, Избр. съч. I, 143. Гламав беше Цончо, малоумен от рождение, идиот, та още крив тялом и сакат в ръцете. Ив. Вазов, Съч. VIII, 121. — Казвам просто, че не сме малоумни, за да ни говорите такива лъжи .. продължи Блаже с твърд глас. Д. Димов, Т, 261. Вкъщи го посрещат врагове, не го уважават, не му вярват в нищо, смеят му се, имат го за малоумен. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 458.