МАЛСАЙБЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Остар. Собственик. Хаджи Петър заминаваше за Добруджа. Там имаше големи къшли, беше един от най-големите овчари малсайбии. П. Росен, ВПШ, 55. Миналата година овцете [на Нейко и Керана] им бяха на една мандра. На Петровден, когато делиха благината, бяха дошли всички малсайбии. П. Росен, ВПШ, 157. Тие считат за грешно и неприлично, щото един малсайбия да заколи от своето стадо здрава и читава овца само за свои удоволствия. З. Стоянов, ЗБВ I, 24.

— От араб. през тур. malsahibi.


Източник: Речник на българския език (онлайн)