МАЛТА̀ЗА ж. Хим. Фермент, който се съдържа в дрождите, ягодовия сок, кръвта и малца и превръща малтозата в гликоза. Химичната промяна на храната се извършва от слюнката. В нея се съдържат ферментите птиалин и малтаза. Анат. IХ кл, 1958, 45. Чревният сок .. съдържа малтаза, лактаза, липаза, както и други ензими. Б. Койчев, Б, 51. Малтозата под действието на ензима малтаза се хидролизира. А. Генадиев и др., ТЗ, 13.
— От англ. maltase.