МА̀ЛЧО, мн. -овци, м. Разг. Малък, дребен на ръст мъж или момче. На вратата стоеше продавачът един малчо, метър и петдесет. // Малчуган. Не обичам да играя с малчовци. ● Обр. Легни и, мало зрънчице, / в тихо и хладно гробченце, / .. / Я недей тъжи, малчо мой! / Виж, меко ти е послано, / хубавинко е легнало! Г, 1865, бр. 20, 160.


Източник: Речник на българския език (онлайн)