ΜΑМΚΑ1, зват. ма̀мке, ма̀мко, ж. 1. Диал. Умал- гальов. от мама1 (в 1 и 2 знач.); майчинка, майчичка, мамица. Тя подвикна към другата стая: — Мамче, моля ти се, дай ми и топката. П. Славински, МСК, 17. Свекърът срещна очите на невестата — черни, живи, сълзици блестяха на ресниците ѝ и чу как изхлипа: — Мамче! Н. Кирилов, ПД, 107.
2. Диал. Като междум. В зват. падеж, често удължено и в съчет. с друго междум. или самостоятелно. При изразяване на болка, отчаяние, силно учудване, изненада и под. — О-ле-леле, мам-мам-ко, убих са — говорил чорбаджийският син и лицето му било червено като божур. Л. Каравелов, Съч. VII, 15.
◊ Мамка му стара. Разг. 1. Възклицание за изразяване на недоволство, възмущение, отправени към някого или нещо. — Ето на, видите ли? Пак започна [стрелбата], мамка му стара! — и той плю с отвращение. Тишината, .., изведнъж бе нарушена от нов артилерийски огън. Ив. Мартинов, БК, 24. 2. Възклицание за изразяване на учудване, възхищение от нещо. Бре, мамка му стара, това момче прескочи двата метра! Мамка<та> ще (да) разгоня (разкатая, разплача) някому; мамка<та> разгоних (разкатах, разплаках) някому. Разг. Грубо. Ще отмъстя (отмъстих) жестоко на някого. Тамам наближаваме моста и нещо закачулено изрипна и ревна: — Сто-ой! Разплаках ли мамка ви! Видех масур на пушка, амен-амен на десет, повече нямаше, крачки. Н. Хайтов, ДР, 14. Твойта (неговата, нейната, вашата, тяхната) мамка; мамка ти (му, ѝ, ви, им). Разг. Грубо. За изразяване на закана, отрицателно отношение към някого или на недоумение от някого, нещо. „Хубаво ме настанихте, вашата мамка. Излъгахте, че уж никаква мелница няма да строите, съборихте на оня нещастник караджейката в Яковци само и само да дигнете цената на вашата виранетина и да ми вземете парите!“ Ем. Станев, ИК III и IV, 392. — А бе ти да не си нихилист? Защото и аз понякога ставам нихилист. Казвам си, мамка му на всичко, нищо не заслужава да бъде жалено, да бъде спасявано. Г. Стоев, Зав., 117.
МА̀МКА2 Диал. Патица, завързана от ловци пред гюме, за примамване на прелитащи диви патици; мамец1. Вързаните пред гюмето мамки поздравляваха с вик изгряващото слънце и се гмуркаха в ледената вода. Елин Пелин, Съч. II, 192-193.