МАМЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. 1. Примамлив. Те [Васил и Евгения] слушаха само младите си сърца, само призива, който ги водеше; и не снемаха взор от мамливите хоризонти пред себе си. Ст. Дичев, ЗС II, 616. — Ами аз? За какъв ме имаш мене? — запротестира Салчо. Тя му отправи своя мамлив поглед. Б. Болгар, Б, 50. В душата му, в празната, / пак цъфнала надеждата, / цвета чаровен и мамлив! Ч, 1875, бр. 10, 464.
2. Измамлив. Тая полянка, .., мамливото лунно освещение по-преди направи да я вземем за повърхността на едно езеро. Ив. Вазов, Съч. XVII, 92. Що станаха мамливите надежди / за мир, за плодотворен труд, за радост. Ив. Вазов, Съч. III, 165.