МАМО̀Н м. Книж. Според християнски богослужебни текстове — зъл дух като символ на алчност, користолюбие. Богатствата били, според богомилите, дело на Мамона, на дявола. ТВ I, 97. Според богомилите, сатаната управлявал като главен цар, а всички земни царе били негови служители и помощници .. По такъв начин те обосновавали своето отрицателно отношение към царя и болярите, към духовниците и богатите, които наричали „слуги на Мамона“. ТВ I, 95.
◊ Служа на бога и на мамона; служа богу и мамону. Остар. Книж. Угоднича на едни и на други, проявявам се като неискрен, двуличен, нечестен. Той с манер особен / свойски е способен / двойно да се дружи, / за власт, топло лоно / и готов да служи богу и мамону. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 199-200.
— От арамейски през гр. μαμωνάς 'богатство'.