MAMО̀HTOB, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на мамонт или от мамонт; мамутов. Тия млади момчета бяха повече от бъбриви, .., особено едното от тях, което ни описа чудесиите на Якутия, майсторите на мамонтова кост и майсторите на танци. Й. Радичков, НД, 183-184.
◊ Мамонтово дърво. Секвоя; мамутово дърво. До дълбока старост достигат секвоята, наричана още мамонтово дърво .. и драконовото дърво .. — до 5 000 години. ВН, 1959, бр. 2518, 4.