МАМУ̀ЛЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от мамул (във 2 знач.); кочанче, куленче. Извади [Елисей] едно мамулче из джоба си, .., разчупи го и завря парчетата с длан в лакомите уста на биволиците. Ил. Волен, МДС, 164. Как не можеш да разбереш, че и добичетата не са вече некогашните: бий, трепи, после му дай мамулче да им мине. Ст. Даскалов, ЕС, 72.