МА̀НА ж. Диал. Греда; баския. Лесно се галят момите, / мъчно се дялат маните. Нар. пес., СбНУ Х, 29.
— Γр. μάνα 'скелет, обикн. на хвърчило'.
MAHА̀1 ж. 1. Болест по растенията, главно по лозите и тютюна, която се изразява в образуване на петна с налепи по листата или по всички части на растенията и се предизвиква от гъби, най-често от клас Phycomycetes. Тревата по синорите беше прегоряла, листата на лозите жълтееха вече, сбръчкани по краищата от сушата и от маната. Г. Караславов, Избр. съч., II, 63. Най-опасна болест [за лозята] е маната (перноспората). При нея по листата и зърната се появяват жълтеникави до кафяви петна, които водят до изсъхването и опадането им. Осн. сел. стоп. VIII кл., 88. Мана по тютюна.
2. Вид роса, която пада върху растенията и ги поврежда. Ой ливадо, зелена ливадо, / що си толко рано повейнула ? / Дали те е слана осланила / или те е мана маньосала? Нар. пес. СбВСтТ, 328. Да го удре маната, ако лаже. Клетва, СбНУ VII, 242. Маната да го маньоса. Клетва. СбНУ VIII, 245.
◊ Брашнеста мана. Бот. Гъбни болести по житни, зеленчукови и плодни растения, при които се образуват бели пухкави налепи по листата, стъблата или плодовете, преминаващи по-късно в кафяви петна. Демокрит .. препоръчва, за да се предпазят растенията от брашнестата мана да се пръскат с извлек от маслинено кюспе. НТМ, 1962, кн. 1, 18.
— От гр. μάννα.
MAHА̀2 ж. Остар. Книж. Каменна четириъгълна маса; престол2. В посрещателната стая насред или в един ъгъл да има на един престол (мана) нарядено от всичко нещо, с което би благоволил домакинът да черпи гостите си. Лет., 1872, 264.