МАНАСТЍРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до манастир1 или е свързан с манастир1. През 1855 г., по заповед на манастирската управа в Хилендар, хаджи Василий се премества на служба в Стара Загора. Ив. Унджиев, ВЛ, 39. В следущите запазени исторически документи, .., в грамотите на българските царе, в манастирските надписи и пр., наименованието Витоша остава неизменно. П. Делирадев, В, 18. Отначало повечето училища са били манастирски — учението в тях е носело предимно богословски характер. Б. Пенев, НБВ, 19. Скоро той .. улови манастирския път. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 52. Дето го каза Личо, че тяхната соба приличала на манастирска килия, право е. Т. Влайков, Съч. II, 262-263. Манастирска река. Манастирски празник. Манастирско правило.
2. Който е част от манастир1 или принадлежи на манастир1. В манастирската черква грееха златни кандила пред златен иконостас. Братята служеха, облечени в позлатени одежди. А. Каралийчев, ПГ, 213. По широкия манастирски двор, .., мирно и тихо си тече безбурният живот на братята. Елин Пелин, Съч. I, 189. Силата ѝ [на бурята], но вече значително разкъсана, почувствахме от селото до манастирската гора, като тук-таме водениците ни образуваха мимолетен завет. П. Делирадев, В, 268. Тая гора е манастирско владение от векове, .., и сега излазя, че принадлежала на един български чиновник. Ив. Вазов, Съч. ХV, 20. — Ой ва вази, леле, ой ва вази, с отбор юнаци! / Айде да идем, леле, във Рила манастира, / да разбием, леле, да разбием манастирски варта. Нар. пес., СбНУ ХХХVI, 91. Манастирски лозя.
3. Който живее или работи в манастир1. Манастирският библиотекар ни показа пергаменти от заешка и овча кожа. А. Каралийчев, С., 277. Момчето, манастирско послушниче, върви пред нас и леко подскача по камънака. Ив. Вазов, Съч. ХV, 28. Около Момчила започна да се стяга кръг от любопитни селяни, манастирски ратаи и скитници-богомолци. Ст. Загорчинов, ДП, 175. Манастирски дякон.
4. Който се приготвя или произвежда в манастир. Манастирско вино. Манастирско ядене.
5. Който е присъщ, характерен за манастир, за живота в манастир. Там Софка плаче, тука майка ѝ плаче... Ех, няма какво, така казваш: друга... добре, друга. Дано на нея ѝ е по сърце манастирският живот. Ст. Дичев, ЗС I, 274. За градинката си дядо игумен гребеше вода от жабясалото корито на вехтата чешма, която шуртеше и огласяваше като палаво дете манастирската самотия. А. Каралийчев, ПГ, 11. В дълбокото манастирско мълчание чуха състезателните ръмжения на играчите и удара на картите. Елин Пелин, Съч. II, 143.
◊ Манастирска чорба. Готв. Чорба от зрял фасул, в която се добавят различни зеленчуци (моркови, лук, целина, домати, пиперки), а като подправка — магданоз, джоджен и лютиви чушлета. Той сам им принасяше каквото им трябва, ловеше им по цял ден риба, правеше им манастирска чорба и лютеница. Ст. Даскалов, ВМ, 69. Манастирската чорба е специалитет на много битови заведения. Манастирска яхния. Готв. Яхния от дребни лукчета, ситно нарязан лук, моркови, целина, маслини, домати и гъби, към които се добавят още ориз и нарязани на кубчета картофи.
> Гол (беден) като манастирски плъх. Разг. Много беден. На вратата се подаде Петко Белята, сиромах човек, свадлив, гол като манастирски плъх. А. Каралийчев, ЛС, 53. Манастирско клепало. Разг. Ирон. Казва се за жена, която много говори и не умее да пази тайна. Викни го веднага, ама няма да му обясняваш случая, щото онова манастирско клепало, жена му, ще раздрънка навсякъде. Й. Попов, СбХС, 195.
— Друга (разг.) форма: монастѝрски.