МАНАСТЍРЩИНА, мн. няма, ж. Истор. Данък, който във вид на част от реколтата селяните са давали на някой манастир. — Манастирщината е голяма, тегобата пет дни. Не можем да сколасаме. Все сме на полето, деня и нощя сме на работа. М. Смилова, ДСВ, 211.
— Друга (разг.) форма: монастѝрщина.