МАНАТА̀РКА ж. 1. Ценна ядивна гъба от сем. Boletaceae с белезникав до тъмнокафяв цвят и полукълбеста до плоска гугла, която в долната си страна първоначално е бяла, а после жълтозеленикава. Boletus editus. В България манатарката се среща от юни до края на октомври.
2. Бот. Група сходни по външни белези базидиеви ядивни гъби от сем. Boletaceae.
— Друга форма: мамата̀рка.