МАНА̀ФЕЦ, мн. -фци, м. Остар. и диал. Манафин (в 1 знач.); манаф. Манафците вземаха от селяните ръжените от огнищата за куки, с които щели да закачват московците за рамото и да им отсичат главите. Ц. Гинчев, ГК, 352. Преди три недели в дюкеня на С. влязоха 7 манафци, обуха си по един чифт обуща и си отидоха, без да дадат счупена пара. НБ, 1877, бр. 61, 239. Че си излезе аскеря, / с черни турци манафци, / Стояна да си уловят. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 109. Голяма са ѝ потира подигнала, / .. / най-напред вървят арапи, / подир арапи — татари, / подир татари — манафци. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 21.