МА̀НГА1 м. и ж. Диал. 1. Безделник; нехранимайко, хаймана, хайта. — Всяка нощ язди кобилата. Ще я умори тая манга. Тегли му един бой, че да мирясаме и ние. В. Ченков, ПС, 54.

2. Хитрец, измамник. Онзи каза, че бил трудовак. „Така си и предполагах каза Куздо,макар че вие и за трудоваци не ставате“ .. „И вие сте едни манги, дето краят ви не се вижда“. Й. Радичков, В, 189.

МА̀НГА2 ж. Диал. Въглищарско огнище. Преди години така се забъркахме, та цялата нощ скитахме и чак на другия ден намерихме становището си, и то по високите стълбове пушеци на мангите, дето горят въглищата. П. Росен, ВПШ, 129.


Източник: Речник на българския език (онлайн)