МАНГА̀НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. 1. Който съдържа манган или е от манган. В Сирия са открити залежи на нефт, въглища, железни, хромови, манганови, медни, оловни и други руди, сол, сяра, гипс. В. Дойков, НС, 18. Лапите на леяря са едри, груби, в порите е попил манганов или въглищен прах, който никога не може да изчезне. ВН, 1963, бр. 3588, 2. Манганов бронз. Манганова стомана. Манганови кладенци.

2. Който е присъщ на манган, характерен за манган. Манганов блясък. Манганови свойства.


Източник: Речник на българския език (онлайн)