МА̀НГРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до мангри. Имаше отлив и ясно личеха корените на мангровите дървета. Гр. Угаров, ПСЗ, 84. Без да му отвърне, Мария хвана волана. „Холденът“ сякаш хвръкна. Понесе се бясно по пътя, който криволичеше покрай мангровите храсталаци. П. Бобев, ОН, 20.
2. Който се състои от мангри, от мангрова растителност. На голямо протежение по брега на широкия Бенгалски залив се издига зелена стена от мангрови гори. Ек. Мечкова, СМ, 28-29. Крайбрежието е равно и блатисто, с много мангрови гори. Д. Филипов, К, 6.
◊ Мангрова растителност. Бот. Дървеснохрастова растителност с въздушни корени, срещана в тропическите области на блатисти морски брегове, които са в областта на приливите и отливите. Мангровата растителност има голямо значение и за образуване на нова почва. В корените на дърветата се задържат най-различни твърди предмети, които водите на реките влачат със себе си. В. Атанасова, ДБ, 36. По блатистите брегове на океаните и речните устия в тропическите области, .., се развива така наречената мангрова растителност. Ст. Драганов, ФБР, 22.