МАНГЪ̀Р м. Остар. и диал. Стара дребна турска медна монета от ХIХ в.; гологан, пета̀к. Викам одеве на Коля: „Дай бре, човек, да купим барем малко червен пипер, няма с какво да кавардисам“, пък той ме гледа и клати глава: „Ти, дума, от нямане не разбираш, мангър, дума, не мога да ти дам“. Г. Караславов, Избр. съч. II, 124. „Дене работях, колкото ми допущаха силите и ума, а ноще ровях и премятах книги и мислях как да вложа и преметна оня гологан (мангър), който бях спечелил през деня“. Й. Груев, Лет., 1873, 212. Облагала се Марийка / със трима турци презморци — / морето да си преплуват / за три деня и три нощи, / за девет нови дукяна, / десетия пълен с мангъре. Нар. пес., СбВСтТ, 807.
◊ Калпав (черен, чер) мангър не се губи; Червен мангър не се губи (изгубя); Калпав мангър губи ли се. Разг. Ирон. Обикн. за човек — употребява се за подчертаване, че нещо, което е незначително, няма голяма стойност, не е особено ценно, обикн. не пропада, не загива, не изчезва. — Ха — рече той [старецът], — викаха — Танаско се загубил, .. Ето ви го и Танаска! — И той се ръкува сърдечно. — Калпав мангър губи ли се, бре чичо Кольо! — тупна го Пинтата по рамото и това видимо поласка стареца. Г. Караславов, ОХ II, 68. Пукнат (спукан, строшен, счупен) мангър. Разг. 1. В съчет. с предл. без и глагол нямам или друг глагол с отрицание. Никакви средства, нищо (нямам). 2. В съчет. с не струвам (не чиня). Нищо (не струвам). — Той никога не ни държа никакво слово — разказват лешковци за своя учител. — Само гълчеше старо и младо, .. Затюхкал се някой, а той ще го изгледа накриво и ще процеди: — Пуста кюския! Една глава носиш бе, а и тя не чини пукнат мангър. А. Страшимиров, А, 227. Трябва да се ходи, да се разяснява, да се убеждава. Инак празните закани далече от хората и голите приказки по кръчми и мегдани не струват и един строшен мангър. Г. Караславов, ОХ III, 546.
— От тур. mangır.