МА̀НДА̀ЛО, мн. ма̀ндала̀, ср. Диал. 1. Дървена или желязна напречна заключалка от вътрешната страна на входна врата или порта. Непознатият хвана стареца за широкото му пъстро джубе, дръпна го далече и от двете врати, а сам чевръсто хлопна пътната и постави мандалото на малката. Ст. Загорчинов, ДП, 266. Имаше минути при мръкване, когато му [на Юрталана] се струваше, че нечии крака застават пред вратата и мандалото се дига полекичка. Г. Караславов, С, 236. Вратата зад нас тежко хлопна. Ключът два пъти щракна в ключалката и двете железни мандала бяха блъснати в дълбоките си дупки в самата стена. Ем. Манов, ПЯ, 17. // Резе, сюрме. Играят на двора с батьо си Петко, скарат се за нещо, той я подгони, а тя хукне към къщи, влезе в стаята, дръпне мандалото, и нали е на безопасно място, оттам му се перчи. И. Петров, НЛ, 126.
2. Дървена или желязна халка или топка, представляваща част от такава заключалка, с която се чука от външната страна на входна врата, порта. Той знаеше, че никога тая порта [на Кукенови] не оставаше отворена, човек трябваше дълго да удря мандалото, докато му отворят. П. Славински, ПЗ, 102. Преди да потропа, попът поотупа полите си, .. и улови мандалото. Ударът заседна в топлия гъст въздух. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 25. Когато старците стигнаха пред тежките, обковани с желязо, порти на Хаджидрагановата къща и дядо Нейко, .., почука на мандалото, всички други сложиха ръце на патериците си и потопиха очи в земята. Й. Йовков, СЛ, 167. Кера Априлова бутна мандалото на църковната врата и рече: — Тука е църквата Света Троица, но дворът е пуст. А. Каралийчев, НЗ, 159. Тъмни двукатни домове се гледат едни други, пазейки ревниво славата на най-чистата българска архитектура. Грамадни двойни, вдълбани порти с резба и дървени мандала. К. Константинов, ПЗ, 54.
◊ Лико (кука) и мандало. Диал. Казва се за двама души, обикн. близки приятели, които винаги ходят заедно или много си подхождат, създадени са един за друг. [Трико Тричков] сбра една вечер другарите си, грабнаха Пена Говедарска, .. — Сбраха се лико и мандало — подсмяха им се някои, но те не искаха и да чуят хорските одумки. Заживяха си с любов. Ст. Даскалов, МЧ, 30. На вратата мандалото, на църквата клепалото. Диал. Ирон. За съвършено различни неща, които изобщо не могат да се сравняват. Спускам на устата си мандалото. Диал. Съзнателно се въздържам да кажа нещо или да не издам нещо.
— Γр. μαντάλο. — Друга форма: ма̀ндѝло.