МАНДА̀ЛЦЕ, мн. -а, ср. Диал. Умал. от мандало. Когато останахме сами, станах бързо, притворих вратата и мръднах мандалцето на бравата. Т. Генов и др., Избр. пр, 264. Момчето отмина бързо първата врата и се спря пред втората, натисна с палец желязното мандалце и я бутна. Д. Талев, ПК, 428. Бравата е строшена, та госпожицата се заключа извътре, заключа си с мандалцето, че инак зей. Ст. Даскалов, ПЯ, 109.