МАНДАХЀРЦАМ, -аш, несв., прех. Диал. 1. Клатя, люлея бавно нещо; кандилкам, мандахерам.
2. Разкарвам от едно място на друго някого, обикн. като израз на унижение, пренебрежение; лашкам. — Той си показва рогата, ама така ще ги налея с катран, че ще ме помни, докато е жив. Когато нас ни мандахерцаха по затворите, той си гледаше кефа, а сега по-голям от него няма. В. Нешков, Н, 277-278.
МАНДАХЀРЦАМ СЕ несв., непрех. 1. Клатя се, люлея се бавно. През онази есен, когато освещаваха паметника на Шипка балкан, се замъкнахме и ний, цялото село го речи, с жените и дечурлигата .. По едно време гледам наш Филчо, облечен в бозавата си куртка, останала от службата му в общината още, .., а на гърдите му се мандахерца медал от независимостта. Чудомир, Избр. пр, 86.
2. Мотая се, повъртвам се, помайвам се. Онази се усмихна срамежливо, .. и пое с лека стъпка между формите като на разходка. Наоколо металът се задушава и посинява в пясъка, а тя се мандахерца и се пули — сега ѝ паднала леярна. В. Панайотов, ПЧ, 7. — От Одеса вече са тръгнали два кораба, .. Докато разтоварят, докато се мандахерцат по железниците... — Може да ги загубят на някоя гара... — започва да врещи едно тънко, козе тенорче... — Железничарите правят саботаж... Др. Асенов, ТКНП, 113.
— От гр. μεταχωρω 'придвижвам се, размествам се'.