МАНДЖУ̀РЕЦ, мн. -рци, м. Манджурин. Той [селянинът] или се вдигал на стихийни бунтове срещу феодалите, или отбивал стръвните пристъпи на манджурците от север и на сиамците от юг. Ал. Гетман, ВС, 26. Слизаш от малкото параходче „Галата“ жълт като манджурец. След незабравимите перипетии на морската болест приличаш на празна резервоарна писалка. Тонич, ББК, 82.