МАНДЖУ̀РИН, мн. манджу̀ри, м. 1. Мъж от народностното население, което обитава областта Манджурия в Китайската народна република; манджурец. Начело на огромната феодална империя [Китай] стоял манджурският император с неограничена власт. Висшите длъжности в държавния апарат се заемали от манджурите, а низшите — от китайските феодали. Ист. VIII кл, 112.
2. Само мн. Мъжете, жените и децата на това население. Едно племя от наречените манджуре изпозавладя мястото [Китай] в 1644 л. и даде нов род болярци и царие, увардвани и до днес. Ив. Богоров, КГ, 235. Манджурите говорят манджурски език, който е запазен днес само в няколко села.