МАНДЖУ̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до манджурин, манджурец и Манджурия. В 1628 г. в Китай избухнала селска война, която траяла до 1645 г. Манджурските завоеватели, повикани на помощ от китайските феодали, смазали въстанието. Ист. VIII кл, 112. Опора на деспотичния режим на манджурската династия бяха 300 хиляди привилегировани манджури и едрите китайски феодали. Ист. Х и ХI кл, 45. — Нашето руско сърце се облива с кръв от мисълта, че в проклетите манджурски полета гинат стотици хиляди наши невинни братя. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 30. Главни язици в Азия са: турский, .., манджурский, китайский, японский. Ив. Богоров, ВГД (превод), 107.
◊ Манджурски заек. Зоол. Млекопитаещо животно от рода на гризачите с дължина на тялото до 54 см., което има сравнително светъл цвят през зимата, а рижавокафяв през лятото и обитава предимно североизточен Китай и Корея. Lepus mantschricus. Манджурско писмо. Езикозн. Сричково писмо, използвано от манджурите от началото на ХII в. За означаване на сричките в манджурското писмо са били използвани китайски йероглифи.