МАНДЍБУЛА ж. 1. Анат. Долна челюст.
2. Зоол. У някои насекоми — чифт издадени придатъци на устата, които им служат за хапане и смукане. При онези насекоми, при които той [устният апарат] е нагоден за гризане, около устата има два нечифтни и три чифтни придатъка. Последните представляват челюстите. Разположените най-отпред се наричат мандибули. М. Йосифов, НСН, 30.
— Лат. mandibula.